Ново проучване, проведено като част от проектa MindnArt по програма Еразъм+, разкрива важни данни за нивата на стрес сред учениците в България и други европейски държави. Основната цел на това изследване, в което фондация 'Ценности, добродетели, интегритет' и 90СУ “Генерал Хосе де Сан Мартин”, гр. София участваха активно, беше да се оцени разпределението на стреса сред учениците и да се идентифицират основните фактори, влияещи върху тяхното психично здраве.

В изследването прави впечатление, че участието на момчета и момичета от България е неравномерно в сравнение с други държави. В Словения и Испания участието им е почти еднакво, докато в България и Италия момчетата са повече. Сред децата в България най-много са 9-годишните, следвани от 10-годишните, а другите възрастови групи са слабо представени.

Както в повечето страни, и България не прави изключение по отношение на липсата на достатъчно обществена подкрепа за семействата. Словения обаче се отличава с обществена подкрепа за семействата по различни показатели. Повечето деца, участвали в изследването, са от традиционни семейства с двама родители, докато около 30% са от семейства с един родител. В България и другите страни преобладават семействата с едно дете. Децата със специални образователни потребности (СОП) също участват в изследването и са част от приобщаващото образование. Въпреки това, специалните педагози и семействата на тези деца често срещат различни предизвикателства, което ги кара да търсят по-голямо финансиране и ресурси за училищата. В изследването се вижда, че и в България липсват децата в уязвимо състояние - повечето от тях нямат нито физически, нито умствени увреждания. Както и в другите държави, така и в нашата страна, селските райони не са представени в извадката. В изследването липсва мултикултурна представителност, като всички участници са българи. 

Според скалата PANAS, разработена от Уотсън и Кларк (1988г.), българските ученици отчитат най-високи нива на положителни емоции, но и на негативни емоции. Въпреки това, само 7% от децата в България са стресирани, което е под средното за всички държави в проучването. Това е обнадеждаващо, но не можем да правим генерални изводи за всички училища, особено тези в по-малко населени места или в централните райони на големите градове.

В България все още е чувствителна темата за възприемане на различните и лошото управление на стереотипите в училище. Има училища, в които деца от ромски произход, а също и такива със СОП, към които другите деца (без проблеми) проявяват дискриминационно поведение. Както стана ясно почти няма представителство в извадката за деца със СОП за България. За това не могат да се правят генерални обобщения за цялата популация от ученици в цялата страна. Има няколко ученици, които не са посочили данни или са отговорили с „не знам“ по някои от социодемографските въпроси, което може да е било объркващо за тях или информацията е била неудобна за споделяне. Не може да се направи категорично заключение, но е възможно част от въпросите в анкетата да са причинили стрес на децата, поради объркване или не желание да споделят лична информация. Има места, в които учителите не преподават гражданско образование и учениците нямат развити умения за живота, не знаят какво са това стереотипи и как да ги управляват, нямат изградена чувствителност към различния, никой не ги обучавал на емоционална компетентност, комуникативни умения, умения за управление на стреса и формиране на защитни механизми за справяне с него. Да не говорим, че има училища, където е твърде ниска толерантността към агресията и често различни форми на психически тормоз и вербална агресия не се отчитат като сериозни от местната общност и които могат да доведат до стрес при децата и да нанесат щети върху тяхната психика – нито учителите разбират, че това е проблем, нито родителите, както и децата. Всички тези фактори могат да изобразят съвсем различна картина на стреса, ако демографски бяха включени и други региони, училища от различен тип с мултикултурна представителност. 

Изглежда, че в България учителите не са достатъчно подготвени да се справят със стреса сред учениците. Въпреки че учителите се чувстват сигурни при оказване на психологическа подкрепа (82,4%), те съобщават за високи нива на професионален стрес и прегаряне. Липсата на ресурси и институционална подкрепа допълнително утежнява ситуацията- например няма учебни помагала, които да са специализирани за преподаване на адаптиран материал за справяне със стреса на ученици. Българските учители не познават симптомите на стрес и често реакциите им са неадекватни, когато се налага да оказват помощ на ученик, преживял стрес. Според проучване, проведено от автора Йордан Танковски (дисертация „Комплексна оценка на професионалния стрес и противодействие“, 2022 г., Институт по Невробиология към Българската академия на науките), учителите в България имат лоша култура за управление на собствения си стрес. Професионалното прегаряне, причинено от професионален стрес, е често срещано сред учителите, а възможностите за неговото управление са ограничени. Изследването показва, че учителите в България имат високи нива на бърнаут и ниски нива на устойчивост (способността на човек бързо да се възстановява след преживян стрес). Въз основа на опита на автора от провеждане на множество обучения с учители относно стреса, става ясно, че българските учители не са добре запознати с предоставянето на психологическа подкрепа на учениците и не са добре запознати със собствените си симптоми на професионално прегаряне, като също така им липсват ефективни защитни механизми за справяне.

Въпреки че учителите в България рядко търсят информация за управление на стреса, те приемат сравнително добре обученията, когато им се предлагат. Темата за стреса обаче често се избягва, тъй като учителите не са обучени как да разговарят с учениците за стреса и се страхуват от кризисни ситуации.

Изследването показва, че всички целеви страни имат сходни проблеми по отношение на стреса на учениците. В България стресът на учениците изглежда най-нисък, но това е оспоримо, тъй като изследването не обхваща по-широк кръг от училища и различни слоеве на населението.

За да се справим с тези проблеми, е необходимо да се мисли за доброто психическо състояние на учениците и да се вземат мерки още сега. Учителите имат нужда от системни обучения по темата за управление на стреса и подкрепа от училищните администрации. Трябва да се създадат устойчиви програми за управление на стреса в училище, които да включват холистични подходи и да ангажират и родителите. Училищата трябва да предоставят еднакви възможности за справяне със стреса както на учителите, така и на учениците. 

Проучването подчертава необходимостта от засилена обществена и институционална подкрепа за справяне със стреса сред учениците и подобряване на психичното здраве в училищна среда. Ние, като част от проекта на MindnArt, продължаваме да работим за подобряване на условията за учене и психично здраве на децата в България.

Автор: Йордан Танковски